Публикуван: 2009-04-12 10:19

ТЕСТДРАЙВ: Субару Легаси / Subaru Legacy II (BD,BG) - 2.0 i 4WD (116 Hp)

В ранното утро на 22 януари 1989 г. на овалната писта в Дейтона e регистриран нов световен рекорд за най-бързо изминаване на 100 000 км със серийно возило. Автомобилът-шампион навърта дистанцията, равняваща се на повече от два пъти дължината на земния екватор, за 447 часа и 44 минути, в които са включени спиранията в пит-стопа за дозареждане с гориво и смяна на гуми, масло и пилот, а средната скорост надхвърля 223 км/ч. Феноменалният резултат е постигнат с новия модел на Fuji Heavy Industries Legacy RS и окончателно утвърждава марката Subaru в средите на чешитите с афинитет към нестандартните технически решения и дългите пътешествия. За масовата публика обаче името є продължава да звучи като на герой от анимационно филмче, а екстравагантната конструкция и най-вече цената на тези японски автомобили ограничават неимоверно клиентелата на компанията. В Европа предимствата на лекия автомобил с двойно предаване и опозитен двигател по традиция се оценяват само в страни като Швейцария и Австрия, които са и основни "снабдители" на пазара на употребявани коли с марка Subaru.



След коренната модернизация на Legacy през 1998 г. екземплярите, произведени в началото на 90-те, са значително по-достъпни за родния купувач. Това обаче не бива да подвежда - моделът е от рядка порода и не е по джоба на всеки. Въпреки легендарната здравина и надеждност, експлоатацията му има доста особености, а поддръжката изисква немалко средства. С особено внимание трябва да се подхожда и към покупката на Legacy - втора ръка. Макар и изключително рядко, на пазара могат да се открият модификации само с предно предаване. Произвеждани са за южни страни и заслужават точно толкова интерес, колкото Saab без турбо. Двойното предаване и боксерният мотор пък превръщат японеца в идеалния "влекач" за каравана или ремарке. Неслучайно Legacy е любимец на собствениците на сервизи и автокъщи, които обичат да теглят на буксир или на платформа други коли. Ето защо при покупка на състоянието на трансмисията следва да се отдели специално внимание. Твърде възможно е да е амортизирана или строшена.

Като начало не е зле да се огледа подът на колата. Наличието на вдлъбнатини, драскотини и засъхнала пръст са почти сигурен признак за любовта на предишния собственик към off-road-приключенията. При движение трансмисията не бива да придърпва, нито да се чува тропане или странични шумове. Ако скоростната кутия е механична, вибрациите при потегляне са почти сигурен белег, че ще се наложи смяна на съединителя заедно с маховика на двигателя. При комбитата с ръчни скорости обикновено се чува леко потропване от трансмисията, когато се оптуска съединителят на празен ход. Това е безобидна особеност на конструкцията. Дължи се на малко по-разлините кутии, монтирани на универсалите.

Автоматът трябва да превключва предавките меко, без закъснение и придърпване. Нивото на маслото в кутията не бива да е повече или по-малко от указаното. Течността не трябва да е мътна, нито да мирише на изгоряло не само когато колата е "студена", а и след дълго шофиране. Контролната сонда на автомата е разположена вляво зад блока на двигателя.

Разбира се, най-добре е предварителната диагностика да се извърши от специалист. В противен случай се рискува баснословно скъп ремонт и неопределен срок за доставка на резервните части. От друга страна при нормална експлоатация скоростните кутии заслужават само похвали и напълно съответстват на ресурса на останалите възли и агрегати.

Каросерията на Legacy се отличава с прекрасна изработка. Комби вариантите по правило са по-популярни - дори рекламните кампании на Subaru са ориентирани преимуществено към универсалите. На версията Wagon принадлежи и друг от рекордите на Lagacy - "Най-бързо серийно комби в света" в клас до 2 000 см3 - 249.981 км/ч. Багажникът обаче е еднакво впечатляващ и при двата типа купета.



Подобно на умишлено избягваните модернистични тежнения във външността на колата, салонът също се отличава с простота и всеки елемент от интериора е подчинен на функцията. Мястото е предостатъчно както отпред, така и отзад, което не учудва особено предвид внушителните габарити на колата. Сред недостатъците на салона следва да се отбележи извънредно неудобната регулировка на наклона на облегалките на предните седалки в автомобилите до 1994 г. и разположението на горната точка на предпазните колани.Популярността на комбито се дължи на още един плюс, който отсъства в седана. След 1994 г. Subaru предлагага понижаващи предавки и противооткатна система за универсала, което практически го превръща във всъдеход и го прави незаменимо транспортно средство по планинските курорти. Това обаче се отразява пагубно и върху цената на тези модификации.

Като цяло еднакво внимание заслужават и комбито, и седанът. Ако Legacy-то не е катастрофирало, появата на ръжда е почти невъзможна.

Повечето специалисти наричат окачването и ходовата част на Legacy "костеливи орехи". Здравината и надеждността им се ползват с едва ли не митична слава. Дори при експлоатация в пътни условия като родните, сериозни инвестиции по подмяната на основни възли се налагат едва след пробег от 150-200 000 км. За целта обаче дребните ремонти трябва да се извършват навреме.Един от тях е замяната на износени втулки и стойки на стабилизаторите на напречната устойчивост. След 20-40 хил. км от тях започва да се чува тракане и е почти невъзможно да се пропусне моментът. Единствените компоненти по ходовата част на Legacy, които не се славят с голям ресурс, са спирачните дискове и след пробег от 50-60 000 км обикновено се налага инвестиция в нови.

Специалистите препоръчват и смяна на амортисьорите на всеки 70-80 000 км. Оригиналните струват доста, но може да се използва продукцията на някой известен производител. В такъв случай операцията излиза 30-40 на сто по-евтино. Част от комбитата, произведени след 1994 г., са оборудвани с пневматично окачване. Предимствата му са безспорни - плавен ход, възможност за промяна на клиренса и т.н. Покупката на такава модификация обаче не е за препоръчване. Поддръжката на пневматиката е доста скъпо удоволствие, а животът є в родни условия продължава не повече от 80 хил. км.

Запазена марка на Subaru е не само двойното предаване, а и опозитните двигатели.

Известно е, че компанията може да се похвали с членството си в т.нар. "Клуб на милионерите" - мотори, които издържат 1 млн. километра без основен ремонт. Боксерите, монтирани на Legacy, не правят изключение и при сравнително грамотна експлоатация безпроблемно изкарват минимум 300 000 км. Първата генерация на модела (1989-1994 година) се оборудва с три идентични по конструкция агрегати. Най-"наточеният" турбодвигател с обем 2.0 литра и мощност 200 к.с. се среща сравнително рядко на пазара и може да отблъсне потенциалния купувач единствено с високия си разход. Оптимален за размерите и теглото на каросерията е 2.2-литровият мотор със 136 коня. Не е за подминаване и 1.8-литровият базов агрегат, макар че мощността му не е достатъчна за теглене на каравана например. След обновяването на модела през 1994 г. гамата на предлаганите двигатели е модернизирана, а през 1997-а се обогатява и с 2.5-литров змей, монтиран в полуджипа Outback.

Всички мотори се нуждаят от стриктна смяна на маслото и свещите, които заради калпавия роден бензин издържат не повече от 15 хил. км. След 150 000 км обикновено се износват ролките на ангренажния ремък, а кабелите на свещите са се амортизирали. Ако по време на старт в студено време двигателят издава силно металическо тракане, вероятно се налага незабавна смяна на маслото. В противен случай става дума за износени хидравлични компенсатори на клапаните, въпреки че при коли с марка Subaru това се случва изключително рядко.

Важна особеност в експлоатацията на двигателите на Legacy е замяната на охладителната течност на всеки 50 000 км и промивката на радиатора на всеки 20 000. Правилото важи с двойна сила за най-големия мотор. Що се отнася до типичните дребни дефекти, отчитани са единствено повредите на някои датчици, чиято неизправност лесно се установява при диагностика и не натоварва особено портфейла на собственика.

Повечето специалисти твърдят, че евтино Subaru няма. Екземплярите, които заслужават интерес, са значително по-скъпи от пряката конкуренция, доколкото такава изобщо съществува. Най-достъпни са колите от първите години на производството, макар че и те не са по-евтини от средното за класа.

Купувачът на употребявано Legacy трябва задължително да прецени финансовите си възможности за поддръжка на автомобил от толкова екзотична марка. Ако тя е по джоба му, моделът ще му се отплати с безпроблемна и вярна служба. За предпочитане е покупката на комби, което се обезценява по-слабо и може да бъде препродадено по-лесно.



Галерия към новината:

КОМЕНТАРИ(0):
РЕГИСТРИРАЙ СЕ ЗА ДА ПИШЕШ КОМЕНТАРИ


  
  
  
  
  
  
  


Платена реклама

  АВТО НОВИНИ
Авточасти онлайн