Публикуван: 2009-04-04 12:08

ТЕСТДРАЙВ: Рено Клио / Renault Clio I (B/C57,5/357) - 1.1 (49 Hp)

Повече от седем години изминаха от момента, когато на пазара в Европа се появи новото оръжие на Renault в най-малкия автомобилен клас - Clio. Надеждите на френската държавна фирма, възлагани на прекия наследник на толкова известното Renault 5, бяха много големи. А и летвата бе вдингата доста високо от отиващата си компактна малолитражка, спечелила голяма популярност не само във Франция. Смело може да се каже, че надеждите бяха оправдани. Дори на най-трудният европейски пазар - германския, малкото Clio стана лидер сред внасяните коли в своя клас - продадени са над 350 000 автомобила.
Основното предимство над предшественика му беше устойчивата срещу ръжда каросерия. При Renault 5 главните критики се въртяха винаги около корозията. Според статистиците само два процента от седемгодишните модели на Clio имат известни проблеми с кафявата чума. И то само поради небрежно отстранените дефекти след обичайните градски карамболажи. Единствено задното ауспухно гърне след 3-4 години подлежи на замяна, но това е обичайна практика за повечето автомобили, навъртащи километраж главно в града и почти никога недостигащи нормална работна температура на двигателя. Собствениците на Clio хвалят много изключително меката, типично френска возия, която за съжаление не се среща много често при конкуренцията. Положителни оценки се натрупват от просторното и удобно вътрешно простанство на купето, въпреки не големия външен размер на каросерията. Удобна е широката задна врата, а практичните задни седалки превръщат Clio в комби.



Двигателите, повечето стари познайници, без да са от най-модерните в автомобилната техника, са издържливи, темпераментни и по френски икономични. Дефектите по мотора не са много и също се знаят отдавна. Интересно е, че не се дължат на конструктивни недостатъци, а на липса на прецизна поддръжка, както и на дребни детайли, струващи понякога капитални ремонти. Например небезизвестният електрически датчик за включване на перката пред радиатора често е корозирал или блокирал. Това води до прегаряне на гарнитурата на цилиндровата глава - 84 процента от дефектите на двигателя. Други виновници за същата повреда са протекла водна помпа - 33 на сто от случаите, блокирал термостат - 22 процента или течащ радиатор на охлаждането - 21 на сто. При горивната система слабо място е електрическият бензинов жигльор на празния ход - 33 процента от дефектите, следван от електронния блок, командващ подаването на гориво (само за моделите, произвеждани в периода 1991 - 1993) - 21 на сто, блокирала бензинова помпа - 9 процента, или порьозни, пропускащи бензинови гумени съединения.



Французи и италианци никога не са се славили с особено надеждни системи на електрооборудването. Изключение не прави и Renault Clio. Тук най-често дефектира електро-моторът на запалването - 68 процента от всички повреди в ел. системата, а едва ли успокоява факта, че само с 19 на сто го следва динамото в комплект с реле-регулатора. Проблемите с електрическите стъкла и централното заключване на врати и багажник в този случай се възприемат само като козметични дреболии. Типични за всеки градски автомобил са обаче дефектите в спирачната система. Интензивното движение по улиците води бързо до износване на предните дискови накладки и спирачните дискове. Проблемите с гумите са изцяло за сметка на шофьора - честото катерене по бордюрите си казва думата.



Сред предлаганите двигатели най-предпочитан се оказва агрегатът с ходов обем 1 400 см3 и мощност 75 конски сили. Харчи дори по-малко бензин от слабия 1 200 кубиков мотор с 55 конски сили - около 7-8 литра на сто, а дърпа прилично и е достатъчно еластичен за междуградски преходи. За най-икономичните привърженици на Renault Clio препоръчвам дизеловата машина с ходов обем 1 900 см3 и 64 конски сили. Въпреки че е малко шумна и флегматична, тя блести със скъперническото си отношение към горивото - не харчи повече от 5-6 литра евтина нафта. По-мощните двигатели на Clio са само за манияци и не играят особена роля в продажбите, срещат се рядко и сред автомобилите втора употреба. Това важи за мотора с 1 800 см2 и мощност 88 конски сили, монтиран в модела Clio Baccara, но най-вече за 16 клапанния болид с внушителната мощност от 135 конски сили, който трудно се удържа на пътя.
Прилично, запазено Renault Clio, на три-четири години, може да се намери на цена между 7 000 и 10 000 германски марки. Добре е да се концентрирате върху моделите, произведени след 1994 година, когато всички “детски” болести на колата са вече отстранени, производството е изключително стабилно. Добрият вариант е да вложите малко повече средства, за да купите по-нова кола на малко километри пробег. Така дълги години няма да търсите сравнително скъпите резервни части, а ще се ограничите само с неизбежните консумативи, като накладки, филтри, свещи. И ще се радвате на комфортен, икономичен и издържлив, макар и френски автомобил...



Галерия към новината:

КОМЕНТАРИ(0):
РЕГИСТРИРАЙ СЕ ЗА ДА ПИШЕШ КОМЕНТАРИ




Платена реклама

  АВТО НОВИНИ
Авточасти онлайн