ТЕСТДРАЙВ: Опел Вектра / Opel Vectra B - 1.8 16V (125 Hp)

Opel представи второто поколение на Vectra точно преди 10 години на автомобилното изложение във Франкфурт с амбицията да промени окончателно недотам положителния имидж на марката. За разлика от предшественика си, който изглеждаше доста сиво и скучновато, новият модел не е загубил актуалност и до днес. Още по-приятна пък е новината, че употребяваните могат да се открият на съвсем приемливи цени, а в Рюселсхайм са успели да преодолеят много от недостатъците на първата генерация.

При все това Vectra В продължава да страда от някои типични "опеловски" болести. Въпреки доброто желание на именития производител, марката остана в сянката на другите германски грандове Mercedes-Benz, BMW и Audi и продължава да се родее с Ford по качество на автомобилите и престиж. Такова класиране по групи разбира се носи и своите положителни черти. Евтината покупка и поддръжка винаги са се харесвали на пресметливите и практичните, които предпочитат спокойния брак по сметка пред безразсъдния меден месец.

За разлика от предходното поколение, което се произвеждаше само във версиите седан и хечбек, Vectra В се предлага и като практично комби с традиционното за фирмата обозначение Caravan. Повечето употребявани екземпляри все още не са остарели достатъчно, за да се проявят някакви характерни проблеми с корозията - мъчителен недостатък, който тормози притежателите на коли от първата генерация. Внесените от Западна Европа автомобили обаче със сигурност са по-слабо застрашени от ръждата отколкото закупените тук, тъй като са експлоатирани при други пътни условия. Въпреки това задното гърне на ауспуха рядко издържа повече от три години. За предпочитане е да се избира и между "Вектри", произведени след лятото на 1996 г., когато в Рюселсхайм започват да нанасят нов защитен филм върху каросерията.



Лаковото покритие страда най-вече по долната част на предната броня и долния ръб на задните калници. Препоръчително е да се избере боя металик, която понася по-добре "набезите" на сгорията, солта и дребните камъчета, и да се монтират калобрани в случай, че няма такива.

Повечето модификации на Vectra B са много добре оборудвани. Серийната комплектация включва две спасителни въздушни възглавници, а при някои версии има дори странични еърбегове. Високото ниво на пасивна безопасност се поддържа и от допълнителните защити във вратите и "прибиращите" се в случай на фронтален удар педали, с което се предпазват краката.

Еърбегът във волана обаче има навика да напомня за себе си. Захранващият го кабел е включен в щекер под шофьорската седалка и при често поставяне на предмети под нея може да се откачи. Тогава на арматурното табло светва контролна лампа, която напомня на водача, че не може да разчита на въздушната възглавница.

Интериорът на модела е типично немски - сдържан, ергономичен и практичен. Качеството на материалите е много високо, но сглобката понякога куца. Масивното на външен вид арматурно табло може да започне да скърца, а изключително удобният мултифункционален дисплей потъмнява. Подобно на старата генерация, климатикът не е особено надежден, макар в Opel да са постигнали прогрес в тази насока. Проблемите засягат най-вече модификации с 1.6-литров двигател Ecotec, при които след 2-3 години губи херметичност една от магистралните тръби на климатика. Ремонтът излиза близо 130 евро и изисква замяна на фреона.В 95% от случаите под предния капак на Vectra В се крие двигател от семейстовото Ecotec. Тази серия мотори вече се е доказала на пазара с отличните експлоатационни характеристики и икономичност. Всички агрегати от нея обаче са крайно чувствителни към ненавременната замяна на ангренажния ремък.От фамилията Ecotec не е само 1.6-литровият 8-клапанов двигател с моноинжекцион и мощност 75 к.с. Този мотор-ветеран, познат още от предходното поколение на Vectra и Astra, е надежден, непретенциозен и прост като конструкция, но е слабичък за модела. От динамиката му има какво да се иска и може да бъде препоръчан единствено на много спокойни водачи.



Гамата на шестнайсетклапановите агрегати Ecotec е съставена от 1.6-, 1.8-, 2.0 и 2.5-литрови модификации с мощност съответно 100, 115, 136 и 170 к.с. Ангренажният им ремък непременно трябва да се сменя на не повече от 60 000 км, за да се избегнат много по-скъпи ремонти. Операцията включва и подмяна на обтягащите ролки, чийто ресурс е съобразен с този на ремъка, и често носят вина за фаталната среща между клапаните и буталата. Желателно е също така да се използва случаят за смяна и на водната помпа. Практиката показва, че животът є не е много по-дълъг.Предвидени разходи по моторите Ecotec са и някои възли по електрооборудването им. Ако след пробег 60-80 000 км моторът започне да работи неравномерно при отнемане на газта или на място, вероятно е изчерпал запаса си регулаторът на празния ход. Цената му е около 70 евро.

След около четири години експлоатация обикновено протича гарнитурата на капака на клапаните, като маслото "залива" лулите на свещите. Ремонтът е смешно евтин. Загубата на смазочна течност обаче може да коства много повече при най-малкия 1.6-литров мотор Ecotec. Някои екземпляри изразходват огромно количество - до 1 литър на 1 000 км. Виновни са дефектните направляващи втулки на клапаните, чийто диаметър не съответства на стандарта и не уплътняват добре. Проблемът може да се отстрани единствено със скъпоструваща замяна на цилиндровата глава, защото самите втулки не се продават като резервни части. Повечето такива коли са отремонтирани в рамките на гаранционния срок, но ако при форсиране двигателят изпуска сивкаво-син дим или по свещите има кадифен маслен нагар, по-добре е да се откажете от покупката.

Ако се съди по други модели на Opel, оборудвани с мотори от фамилията Ecotec, двигателите на Vectra са способни да изминат над 300-400 000 км без ремонт. Дори след толкова дълга служба тракащите клапани или сериозни течове на масло са рядкост. За да се избегнат евентуални проблеми е достатъчно да се използва качествено масло, веднъж на 30 000 км да се промиват дюзите на инжекциона и всяка година да се почиства радиаторът на охлаждането, за което е нужно да се свали предната броня.



Vectra B се комплектова и с три турбодизелови двигателя. Качествата и недостатъците на 1.7-литровия агрегат на Isuzu са добре познати от по-стари модели от Рюселсхайм. Монтираният от септември 1996 г. насетне двулитров мотор обаче се справя доста по-добре от него, запазвайки отличната икономичност на японския си предшественик, който не е за препоръчване. Още по-удачен избор е 2.2-литровата машина, произвеждана от декември 1997 г. Стоте є конски сили позволяват спортен стил на каране при минимален разход на гориво. Подобно на бензиновите мотори, най-важното условие на правилната експлоатация при дизелите е навременната смяна на ангренажния ремък.

Изборът от трансмисии при Vectra В съвсем не се изчерпва с механична и автоматична скоростна кутия. Обикновената ръчна трансмисия се среща в две разновидности - стандартна и спортна. Модификациите с по-мощни двигатели се комплектоват и с електронна система против пробуксуване.

Спортните механични кутии се познават лесно по схемата за превключване на предавките, показана на скоростния лост. При тях задна се включва в крайно дясно положение и назад, а не както при обикновените - наляво и напред. Предавателните числа на спортните кутии са по-къси, което позволява по-динамично ускорение, но и налага по-честа смяна на скоростите. И двата вида са еднакво надеждни и практически не се нуждаят от обслужване. Не е предвидена дори пробка за маслото, тъй като то само се долива. След около 150 000 км е възможно предавките да започнат да "влизат" трудно. За да се отстрани тази неизправност, е достатъчна замяна на обикновена пластмасова втулка в механизма за превключване на скоростите, която е съвсем евтина. Съединителят служи над 150 хил. км, което е отличен показател, но смяната му е доста трудоемка.

"Умната" автоматична скоростна разполага с четири предавки и три режима на работа - икономичен, спортен и зимен. Подобно на механичните кутии създава проблеми много рядко и ако не е разбита в момента на покупката, поддъжката є занапред ще се изчерпва със смяна на маслото на 60 000 км.

Отличната управляемост на повечето съвременни автомобили по пътища като нашите обикновено се компенсира с кратък живот на ходовата част. В това отношение Vectra В изненадва приятно. Автомобилът притежава великолепни ходови качества в комбинация с доста издръжливо шаси. Цената е извънредно твърда возия и шумно окачване. Амортисьорите рядко се нуждаят от замяна преди 120 000 км.

Предните спирачни накладки издържат 30 000 км, а дисковете - около 100 000. Проблем в някои коли, произведени до юни 1997 г., е блокиращата ръчна спирачка. След това Opel променя апаратите, а малко по-късно и жилата.

Сред останалите по-дребни проблеми на Vectra B тряба да се отбележат неточните показания на датчика за горивото, нестабилното централно заключване и електронният тестер на двигателя, който понякога алармира за несъществуващи неизправности.

Едно от основните достойнства на Vectra B е цената на употребяваните екземпляри. Срещу 8 000-9 000 евро в Германия може да се открие петгодишен автомобил в изрядно състояние. Съчетан с непретенциозната и въпреки това съвременна конструкция, евтината поддръжка и отличните експлоатационни характеристики, този факт лесно обяснява защо германският модел е така търсен и харесван на пазара-втора ръка.