ТЕСТДРАЙВ: Тойота РАВ 4 / Toyota RAV 4 I (XA) - 2.0 i 16V (3 dr) (129 Hp)

Сред автолюбителите често циркулира едно колкото вярно, толкова и недотам точно мнение за японската автоиндустрия. Според него самураите ги бива само да заимстват някоя добра идея и след това да я доусъвършенстват до висоти, до каквито е способен да достигне само упоритият азиатски нрав. Прът в колелата на тази високомерна теория обаче слагат т. нар."плажни всъдеходи", "паркетни джипки" и както още там се наричат компактните возила с повишена проходимост, но с опростена до максимум трансмисия. Едва ли някой ще оспори авторството на японците върху този вирус, който към средата на 90-те окончателно зарази и Америка, и Европа, като накара дори Land Rover да се захване с Freelander - десен прав в зъбите на всеки уважаващ себе си офроудър. Два модела поведоха щурма към пазарите извън Япония. Първенец несъмнено бе Suzuki Vitara, който очерта стандартите на новата мода още през 1988 г. Доста по-късно, чак през 1994-та, но все пак преди останалите, го последва Toyota RAV4 (от Recreational Active Vehicle with 4-wheel drive, сиреч Возило за Активен Отдих с 4 задвижващи колела).Единайсет години по-късно японската джипка с кукленско излъчване продължава да предизвиква снизходителни усмивки сред феновете на Camel Trophy. Едновременно с това обаче е все така привлекателна за купувачите без мечти за титла от Париж-Дакар и особено за дамите. След появата на наследника през 2000 г. пък цените на употребяваните екземпляри приеха по-нормални цифрови измерения, макар че RAV4 остава едно от най-скъпите предложения в класа. Равносметката за качествата и недостатъците на модела показва, че това е напълно основателно. За сравнително кратката си кариера той с право спечели определението "Играчката, която се троши трудно" и се доказа като един от най-сполучливите автомобили на Toyota до ден-днешен.



RAV4 никога не е претендирал за званието "истински всъдеход". Стихията на модела си остава асфалтът. Под несериозната външност обаче се крие изкюлчително издръжлива и надеждна механика. За да се погледне с други очи на япончето може би било достатъчно да се спомене, че трансмисията е заимствана от славната Celica от ралишампионатите от началото на 90-те.

В Европа RAV4 най-често може да се открие във версия с три и пет врати. На някои пазари се продава и кабриомодификация, макар че откритите варианти са не само рядко срещани, а и доста по-скъпи. Качеството на каросерията обаче не зависи ни най-малко от типа є. Да се търсят кусури в изработката или антикорозионната защита е съвършено безполезно занимание. Заради устойчивата си репутация на дамски автомобил, зле ударени RAV4 почти няма. Освен това автомобилът притежава крайно "уплътнена" конструкция и разположение на възлите, което прави крупните ремонти нерентабилни. Затова пък леките удари и драскотини вследствие невнимание или неопитност съвсем не са изключени. По-вероятно все пак е колата да има изключително добър търговски вид - подобни скъпи играчки рядко се карат от типични представителки на пролетариата.

Недостатъци по интериора също се намират трудно. Всички детайли са изработени от качествени материали и с характерната за марката прецизност. Ако по елинсталацията не е пипал лаик, проблеми с централното заключване и огледалата са почти изключени. От солените смеси, с които се третират родните пътища през зимата, страда само клаксонът, чийто звук след три-четири години експлоатация наподобява гласа на Марлон Брандо в "Кръсникът".



RAV4 предоставя прекрасна възможност да прецените дали обявеният пробег е реален. Достатъчни са километър-два зад волана, по време на които трябва да се обърне внимание дали километражът върти. В случай, че е замрял, а скоростомерът работи нормално, по-добре се откажете. Километражът е практически вечен и бездействието му подсказва по-скоро "коригиране" на изминатите километри.Джипката на Toyota се оборудва с един-единствен

двигател използван също при Carina и Camry. Притежава отлични характеристики, извънредно надежден е, а обслужването му не изисква особени грижи или средства. Разходът на гориво също е в напълно приемливи граници. Бъдещият собственик ще трябва да се съобразява само с два-три недостатъка.

Нужно е повишено внимание към смяната на ангренажния ремък, чието скъсване може да докара страшни главоболия и затова не е зле да се сменя по-често от указаните 100 000 км, за предпочитане заедно с ролката. Японският мотор понякога реагира с прекомерна чувствителност към качеството на горивото, а активните борци за екология отбелязват склонността на клапана за рециркулация на отработените газове да блокира. Някои водачи предпочитат да не го сменят, а просто да го оставят отворен. В редки случаи дефектира ламбда-сондата, която анализира отработенте газове и коригира работата на двигателя. Симптомите са повишен разход на гориво плътен черен нагар по свещте. Нова сонда струва към 150-200 евро. Добре е колите с климатик да минават на профилактична "баня" на радиаторите веднъж годишно.

Двойното предаване на RAV4 разпределя въртящия момент поравно между двата моста. Това по правило осигурява отлично пътно поведение, а в конкретния случай стабилността е на учудващо високо за класа ниво. Съществуват два варианта на трансмисията в зависимост от типа скоростна кутия. Ръчната се комплектова с междуосев диференциал с принудителна блокировка, която се активира от бутон на арматурното табло. Автоматичната скоростна кутия пък работи с многодискова вискомуфа с електронно управление. Съществуват и автомобили, оборудвани допълнително със заден диференциал с повишено триене.



Механичната скоростна кутия смело може да се нарече абсолютно безпроблемен възел. Главоболия по-скоро може да причини съединителят. Технологията по смяната му е изключително сложна и трудоемка - по сервизните стандарти на Toyota отнема 8 часа и половина. Трябва да се повери в ръцете на опитен механик, защото иначе собственикът, решил да спести 100-ина лева, може да се лиши от колата си за поне два-три дни. За щастие самото сцепление е невероятно издръжливо и служи вярно поне 150 000 км.

Автоматичната трансмисия също се е доказала в най-добра светлина. Въпреки това диагностиката преди покупка е задължителна. RAV4 не разполага с понижаваща предавка, което натоварва неимоверно автомата при шофиране по тежък терен. Останалите детайли по силовото предаване са безбожно здрави и прощават дори немарливо отношение.

Правилната експлоатация все пак изисква смяна на маслото на всеки 60 000 км за автомата и 40 000 за ръчната и раздатъчната кутия. При обслужване на автоматичната трансмисия трябва да се има предвид, че смазочната течност се налива в раздатъчната кутия през отделен отвор. Ако автомобилът не е сервизиран във фирмен технически център е твърде вероятно маслото в нея да е все още заводското.

Една от най-често чуваните хвалби по адрес на RAV4 е здравината на ходовата част оптималните настройки на шасито и балансът между управляемост, твърдост на окачването и комфорт. След пробег от 80-100 хил. км. може да се наложи само подмяна на някои втулки по задния мост, в краен случай след душманско шофиране - и на напречни щанги. Предните амортисьорите издържат също около 100 000 км.На фона на общата безпроблемност изпъкват някои рядко възникващи, но не и невъзможни проблеми с кормилата система. Препоръчително е да се огледа за евентуални течове от рейката. Обслужването є не е по-малко трудоемко и евтино, отколкото при останалите възли. Що се отнася до

спирачките по-съществени капиталовложения могат да се очакват чак след 150-180 хил. км, когато от замяна ще имат нужда предните дискове и задните накладки. Приблизително при такъв пробег "издишат" и задните амортисьори.

Запазените екземпляри RAV4 от първите три години на производството се продават на цена от 10 до 15-ина хил. лева. За по-нова и добре оборудвана модификация стойността безпроблемно достига и до 25 хил. Естествено, за тези пари може да се купи пълноценен всъдеход от много по-висок клас с мощно шаси, понижаващи предавки и т.н. За кого тогава е предназначена японската джипка? Ясно е, че не е пригодена за истински офроуд. Ако обаче всъдеходните ви преживявания се изчерпват с пътуване до зимен курорт веднъж годишно или до вилата през уикендите, големите джипове се оказват по-скоро куфари без дръжка, а поддръжката им излиза несравнимо по-скъпо. Предимството на т. нар. автомобили за отдих, към които се числи Toyota RAV4, е в оптималния баланс между лесната поддръжка на леката кола и запаса от здравина и надеждност на джиповете.