ТЕСТДРАЙВ: Киа Спортидж / Kia Sportage (JA) - 2.0 (128 Hp)

Допреди 1994 г. най-малкият автопроизводител в "Голямата тройка" на Корея Kia Motors бе слабоизвестна фирма, позната извън родината си с моделите по лиценз на Mazda. Тогава обаче на световния пазар дебютира Sportage. Симпатичното возило стана първият корейски компактен автомобил с повишена проходимост, макар във вените му да тече американска и японската кръв. С множеството предлагани модификации - къса и дълга база, кабриолет, както и значително по-внушителната като габарити версия Grand Sportage моментално се оказа комфортният, добре оборудван и евтин всъдеход, който маса купувачи бяха очаквали отдавна. За удивително кратко време моделът се сдоби с внушителна армия почитатели по цял свят и дори започна да се сглобява в Германия от легендарната фирма за производство на каросерии Karmann.

Закръгленият кукленски дизайн лесно подвежда повечето купувачи, които смятат Sportage за поредния асфалтов герой с наподобяваща джип външност. В действителност конструкцията на корееца се базира на мощна лонжеронна рама, която го сродява със сериозните представители на всъдеходното семейство и прави възможно разнообразието от купета. Освен това той разполага с отключващ се преден мост и двустепенна раздатъчна кутия. Възможностите на трансмисията обаче са силно ограничени от липсата на междуосев диференциал, което пък изпраща Sportage в компанията на Suzuki Vitara, Toyota RAV4 и други популярни SUV-ове за предимно градска употреба.На родния пазар на употребявани автомобили моделът е представен най-вече от версията с дълга база и пет врати.

Доста по-рядко се среща също така удълженото "комби" Grand. Модификациите с три врати или кабриолет не са внасяни официално в Европа и ако изобщо се появят по тези географски ширини, вероятно става дума за неведом азиатски или американски внос.За модел, чиято разработка започва през 1988 г. Sportage изглежда смайващо свежо и изобщо не е изгубил от актуалността си.

Купето е на ниво и в технологично отношение - сглобката и антикорозионната защита са почти без забележки. Разбира се, евтина корейска кола трудно може да се бори за рекорди в областта на безупречните каросерии. След пет-шест години не е изключено на места да се появят кафеникави петна по водосточните улеи, но това са бели кахъри особено за автомобил с рамна конструкция. От влагата и мръсотията по пътищата страдат най-вече електрическата система и тръбите на климатика. Първи извън строя се оказват клаксонът и захранващите го проводници, след това идва ред на датчика на антиблокиращата система на задния мост, а не е изключено багажа да сдаде и силовото предаване от стартера към генератора. Недобрият контакт в ключовете за осветлението в купето на задните врати пък се

Работата става сериозна, ако протекат радиаторът и тръбите на климатика. Живителната прохлада в жегите може да струва между 200 и 300 евро за нови детайли и работа по замяната им.

Собственици на Sportage се жалват от свистене на вятъра в горната част на предните врати. Аеродинамичният шум се дължи на зле регулирани брави, резултат от което е деформираната рамка на стъклото. Проблемът се решава по малко варварски, но изпитан метод - чрез опиране на коляно в подлакътника на вратата и огъването на рамката навътре. След това, разбира се, е нужно да се регулират бравите наново.



Независимо от ниската цена, подобно на всеки корейски автомобил Sportage разполага с изключително богато оборудване и интериор който лесно може да бъде объркан с този на по-скъпа кола. Твърдата сива пластмаса, използвана в оформлението, естествено не може да се сравнява с европейската продукция. За сметка на това икономиите са добре прикрити и никъде не може да се види оголена ламарина. Интериорът става още по-съвременен и функционален след модернизацията от 1999 г. От качеството на сглобката определено има какво да се желае - след време неминуемо започват да се чуват поскърцващи звуци оттук-оттам в купето.

Сред предложенията на пазара-втора ръка могат да се открият и странни екземпляри, станали жертва на корейските разбирания за оптически тунинг и разкрасяване. Външно тези коли се отличават с всевъзможни декорации от хром и пластмасови спойлери с немислими форми, а във вътрешността изобилстват евтини халтави имитации на дърво и подобни благородни "скъпоценности". Проявява с произволно подскачащи нагоре-надолу копчета на централното заключване.

Ръждата тероризира атрибутите по каросерията безпощадно, а украсите на интериора обикновено се отлепят. Наподобяващата фургон от луна парк външност е почти сигурен знак, че колата е внесена в Европа директно от Корея.



Да се придобие представа за нивото на оборудване на Sportage е възможно дори с прочитането на една-единствена обява за продажба. Климатикът, електропакетът, стереото и летите джанти се съдържат в едва ли не най-ниското ниво на окомплектоване. Твърде вероятно е кореецът да разполага също така с ABS и еърбегове.За всъдеходните амбиции на Sportage свидетелства не само рамната конструкция на каросерията, а и наличието на понижаващи предавки. Благодарение на тях колата се чувства доста уверено встрани от асфалта. Опитът показва, че трансмисията на модела притежава достатъчен ресурс. В нея обаче има и едно откровено слабо място - автоматичните муфи в главините на предните колела.

Постоянно задвижващ е само задният мост на Sportage, а предният се включва само при нужда, за да не се износват напразно детайлите. В началото на производството се монтират механични ключове, чийто живот при правилна експлоатация и периодично регулиране обикновено продължава около 50 000 км. Замяната им струва 100-ина евро.

От 1999 г. насетне се монтират вакуумни муфи, които са по-удобни, но с по-малък ресурс - двайсетина хил. км. Зле им се отразява мръсотията по пътищата, която попада в механизма и го блокира напълно. Важен момент в обслужването на предния мост е периодичната регулировка на лагерите и използването на двойното предаване само при нужда. Много от възможните проблеми с трансмисията на Sportage се дължат именно на нарушаване на инструкциите за експлоатация. Липсата на междуосев диференциал позволява използването на двойното предаване само за кратко време и то на пресечен или хлъзгав терен. Ако предишният собственик е изкарал два-три сезона в режим 4х4, рискувате да си навлечете ремонт за 700-800 евро, че и повече. При колите, които не са били подлагани на подобни душмански изпитания, е отбелязан само един характерен недостатък. След пробег от около 100 000 км при потегляне от място и ускоряване се чува хлопане под пода. Причината вероятно се крие в каретата на задния карданен вал или "изядени" шлици.

С автоматична скоростна кутия се оборудват само 16-клапановите модификации на Sportage, докато с механична се комплектоват всички версии. По принцип и двете тренсмисии са надеждни и служат безпроблемно, стига маслото им да се сменя навреме - на 40 000 км при "ръчната" и раздатъчната и на 80 000 при автомата. Ако задният диференциал е с повишено триене, за него е нужна специална смазка.Шасито на корейския всъдеход рядко бърка в портфейла на собственика си преди изминаването на 100 000 км. След това обаче обикновено се нуждае от доста солидни инвестиции и нерядко става причина за продажбата на колата. Немалко неизправности, както може да се предположи, се дължат на неправилна експлоатация. Задните пружини често страдат от претоварване (особено при Grand Sportage). Скъпо излиза течаща помпа на хидравликата на волана. Към 70-80 000 км "предават Богу дух" предните амортисьори, спирачните цилиндри и стойките на стабилизаторите. Малко по-късно за замяна се обаждат предните пружини и почти всички детайли по ходовата част. Ремонтът може безпроблемно да достигне 1 000 евро, което принуждава много собственици да се обърнат към варианта продажба. От друга страна, цифрата е едно добро начало за пазарлък в полза на купувача.

В различните периоди от производството Sportage се оборудва с два бензинови и два дизелови двигателя.

В зависимост от броя на клапаните и разпределителните валове двулитровите бензинови мотори са с мощност 95 и 128 к.с. Важен плюс в тяхна полза е не особено високата чувствителност към качеството на бензина, към когото проявяват апетит в рамките на 11-15 л/100 км.Осемклапановият агрегат с един разпределителен вал е с доста проста конструкция и се обслужва лесно, но е малко слабичък за всъдеход с маса над тон и половина. Далеч по-добре с нея се справя 16-клапановият мотор, който е и най-разпространен. Сред възможните проблеми с него следва да се отбележат бързоизносващите се свещи и дефектиращият уплътнител на впръсквателния колектор.



Ангренажният ремък трябва да се сменя на всеки 80 000 км, като на втория път ще се наложи и подмяна на ролките. Особено важно е да се следи състоянието на радиатора на охладителната система. 16-клапановият двигател е особено чувствителен към температурата и лесно може да прегрее, ако не се охлажда оптимално. Ето защо промивката и почистването на радиатора веднъж годишно е наложителна, а антифризът трябва да се сменя изцяло най-много на две години.

Sportage се комплектова и с два дизелови мотора по лиценз на Mazda. Атмосферният вариант с работен обем 2.2 литра и мощност 63 к.с. се среща извънредно рядко и може да удовлетвори само съвсем флегматичен водач. Много по-често могат да се открият модификации, оборудвани двулитровия турбодизел с 83 коня. Той тегли доста по-живо всъдехода, но преди покупка трябва добре да се преценят плюсовете и минусите на този агрегат. Икономичен е и пасва на останалите параметри на модела, но не са рядкост оплакванията от бързоизносващия му се газоразпределителен механизъм, отказ на турбото и невъзможност да се отремонтира електронната помпа с високо налягане.

Въпреки изброените недостатъци Sportage остава добър вариант за купувачи с ограничени средства и мерак да карат въсдеход. Цените на употребяваните екземпляри могат да варират в доста широки граници, но във всеки случай остават далеч под средната за класа стойност. При покупка обаче към сумата, която продавачът иска, следва мислено да се прибавят и немалко средства за подмяна на амортизирани възли и агрегати. Такива неминуемо ще има.