ТЕСТДРАЙВ: Хюндай Галопер / Hyundai Galloper - 3.0 V6 (141 Hp)

В началото на 90-те години Hyundai стана вторият корейски производител след Ssang Yong, който навлезе на пазара на автомобили с повишена проходимост. Азиатците са практични и рядко влагат енергия в изобретяването на топлата вода. Ето защо, отчитайки липсата си на опит, Hyundai постъпи така, както всички останали корейски компании по онова време. Фирмата получи лиценза и технологичната база за производството на един от най-популярните джипове на 80-те от дългогодишния си партньор Mitsubishi. През 1991-ва първото поколение на Pajero отстъпи място на наследника си, за да се прероди като Galloper. Дълго време всъдеходът се продаваше изключително в родината си, защото по силата на съглашението с японците той не трябваше по никакъв начин да конкурира техния модел по света. През 1998 г. обаче корейците се изхитриха, префасонираха леко Galloper, лепнаха индекса II след името му и настъпиха в чужбина. Тази хватка не мина без последици. На най-важния от европейските пазари - германския - Mitsubishi Motors си запазиха правото да продават модела. Там автомобилът... няма марка и фигурира в каталозите просто като Galloper.Каквито и маркетингови метаморфози да претърпя всъдеходът на Hyundai обаче, няколко факта си остават безспорни. Дебютиралият през далечната 1981-ва първообраз се доказа като един от най-сполучливите автомобили с повишена проходимост за всички времена и в случая емблемата на радиаторната решетка трудно може да промени това. Корейците получиха в наследство отличен джип и го произвеждаха повече от десетилетие без почти никакви изменения. Galloper "преплува" Японско море в напълно зряла възраст, в която вече беше преодолял всичките си детски болести, и на всичко отгоре се сглобява не в основните заводи на компанията, а в подразделението є Hyundai Preceision and Industry Co. За онези, които не са го чували, би било достатъчно да се спомене, че в съседните цехове се произвеждат танкове и хеликоптери за корейската армия.

Двете поколения на Hyundai Galloper се различават чувстително на външен вид. Въпреки това ако не е нужно особено детайлно вглеждане, за да се установи, че по стара рецепта корейците са прибегнали повече до козметиката, отколкото до хирургията. Втората генерация има почти същите ръбести форми, а силуетът си е направо непроменен. Ако плоските повърхности и архаичният дизайн вършат чудесна работа за репутацията на някои производители (Mercedes-Benz G-klasse, кой друг?), при Hyundai определено изглеждат демоде. За сметка на това старите пробелми на Pajero с корозията се появяват само при най-ранните екземпляри на Galloper, чиято поява на европейските пазари на употребявани возила е практически невъзможна.
Каросерията на второто поколение пък се отличава с направо безупречна изработка и само ергономичните недостатъци на остарялата конструкция развалят впечатлението.През 1998-ма дизайнерите на Hyundai се постараха доста да направят Galloper конкурентен на огромния вече пазар на SUV-ове. Те обзаведоха модела с напълно нови фарове, радиаторна решетка, калници, брони и т.н.



В технологично отношение обаче двете генерации на Galloper си остават същото онова Pajero от 81-ва, Това, разбира се, не бива да се тълкува непременно в отрицателен смисъл. Корейският автомобил представлява класически всъдеход с мощна носеща рама от старото поколение. Може да не е връх в съвременните технологии, да няма същото качество на материалите като конкуренцията, но пък е оборудван отлично и струва доста по-малко. Произвежда се в две модификации на каросерията с къса и дълга база, оборудва се с бензинов и дизелов двигател и проверена от времето механика. Моторите са взети наготово от Mitsubishi през 1991 г. и от тогава насетне промени претърпява само мощността им. В продаваното в Европа второ поколение тя нараства от 84 на 99 к.с. за турбодизела и от 111 на 141 коня за бензиновия агрегат след снабдяването му с нова глава с по четири клапана на цилиндър. Дългата кариера на двата двигателя - първо на конвейерите на Mitsubishi, а после и в Корея - практически изключва възможността за фабрични или конструктивни дефекти. Тези непретенциозни и здрави машини се трошат много трудно и се нуждаят от елементарни грижи. Дизелът например "обича" по-честа смяна на маслото и филтъра, например на 7 000 км. В родни условия ангренажният ремък също трябва да се сменя на по-малко километри от предписаното - на 60 вместо на 90 хил., за да се избегнат нежелани инвестиции в капитален ремонт. И двата агрегата не са особено придирчиви към качеството на горивото, което си е безспорен плюс за българските реалии.

Galloper се екипира както с механична, така и с автоматична трансмисия. Ръчните скорости се смятат за по-надеждни, а и се срещат доста по-често. Единственият по-сериозен проблем, който е известен, се дължи на възрастта. Понякога семерингът на трансмисията остарява и започва да пропуска масло в раздатъчната кутия. Работата на сухо бързо поврежда скоростите и се налага скъп ремонт. Богатото японско наследство си казва думата и при ходовата част на всъдехода на Hyundai.

В случай, че избраният Galloper не е служил в армията на някоя малка държава, огледът преди покупка може да се ограничи до стандартните процедури - проверка за течове от трансмисията и диференциалите, липса на шумове при включване на двойното предаване и т.н. Както при всеки класически джип, предният мост се включва само при нужда и неграмотната експлоатация веднага се отразява на състоянието на скоростната и раздатъчната кутия.

Като цяло обаче, сериозни проблеми надали грозят бъдещия притежател на Galloper. Спецове препоръчват след 100 000 км да се налива полусинтетично масло вместо синтетика. При коли с приблизително същия пробег не е зле да се отдели внимание на състоянието на носачите и тампоните по ходовата част както и втулките на амортисьорите. С това в повечето случаи се изчерпват грижите за джипа на Hyundai и за собственика остава удоволствието да кара класически всъдеход с повече от прилично оборудване на несравнимо по-ниска от конкуренцията цена.