ТЕСТДРАЙВ: Saab 9-5 / Saab 9-5 - 2.0 i T SE (150 Hp)

Преди седем години ортодоксалните поклонници на Saab посрещнаха новината за предстоящата премиера на първата изцяло нова разработка на компанията от дълги години със смесени чувства. Преобладаващи, естествено, бяха опасенията, че под крилото на General Motors чешитската шведска марка ще изгуби индивидуалността си. Отрова в кръвта на всеки уважаващ себе си "саабаджия" вливаше най-вече потресаващата вест, че наследникът на 9000 ще използва платформата на Opel Vectra, пък била тя и модифицирана. За почитателите на екстравагантните скандинавски изтребители надали съществуваше по-тягостна перспектива от това трохатанската продукция да се превърне в луксозен дериват на един от най-масовите немски автомобили. Щяха ли да паднат в жертва на глобализацията десетилетните традиции на една от малкото останали независими марки, така любима на особняците със странни вкусове от двете страни на Атлантика? Дистанцията на времето позволява смело да се отговори отрицателно на този въпрос. Подобни страхове бяха разтърсвали вече Saab-общността. През 1984 г. кооперацията с FIAT не само не повлия отрицателно на имиджа на марката, а и даде чудесни плодове. Американците пък станаха собственици на шведската компания още през 1992 г., а за толкова време "апокалипсисът" все щеше да е настъпил.



Новият флагман на скандинавците 9-5 дебютира през лятото на 1997 г. и в много отношения се оказа "по-Saab" от предшественика си 9000. Да, в Тролхатан заработиха с "чужди" възли и агрегати, янките очевидно бяха натиснали тук-таме, за да съобразят особеностите на модела с очакванията и вкусовете на американските потребители, от гамата изчезна незаменимата за всеки саабаджия  каросерия хечбек... Шведите обаче явно никога няма да паднат по гръб. Контактният ключ, например, се върна "там, където му е мястото" - в конзолата между предните седалки, и не може да се извади ако не е включена задна предавка. Нивото на пасивна и активна безопасност - друга запазена марка на скандинавците - за пореден път беше на непознати висоти, а изработката и качеството на материалите остана типично скандинавско. Съвсем в духа на екстравагантните шведски разбирания за автомобилостроене бе изградена дори рекламната кампания, която съпътстваше 9-5 на пазара. Акцент в нея бяха смразяващо детайлната фотография на челнен сблъсък между два Saab-а и призивът "Остани жив".

Особено високи оценки се чуват по адрес на  салона който по традиция се отличава с отлична ергономия и нестандартни стилови и конструктивни решения. Сглобката и използваните материали са с изключително качество, а шумоизолацията е на почти дразнещо високо ниво. Saab 9-5 вероятно е единственвият автомобил в света, чието арматурно табло разполага с предварително програмирана степен на еластичност. При напън с колене то се огъва, а след това заема обичайната си позиция. Решението е част от комплекса за пасивна безопасност, внедрен в шведския флагман. Остава необяснимо как инженерите на Saab са се справили с опасността от паразитни шумове, която грози подобен "подвижен" кокпит. Факт е обаче, че дори при най-ранните екзепляри в салона цари пълна акустична скука. Същото трудно може да се каже за ергономичните хрумки на шведите, с които потенциалният собственик има да се забавлява дълго - четирите сенника, неравноделно разграфеният циферблат на скоростомера, функцията "night panel", която изключва осветлението на всички периферни показателни уреди при шофиране нощем и т.н. Що се отнася до оборудването, оплаквания досега не са се чували дори от притежатели на най-"бедно" екипираните модификации...

Най-приятната изненада за скептичните антиглобалисти обаче се крие под предния капак на 9-5. Ключовата дума тук, естествено, е "турбо". Saab борави с два
четирицилиндрови дигателя от близо тридесет години. За това време 2.0- и 2.3-литровите агрегати са претърпели такава метаморфоза, каквато не е постигала нито една компания по света. За разлика от всеобщата тенденция на повишаване на мощността, шведите работят изцяло за оптимизиране на кривата на въртящия момент.

Благорадение на вездесъщия турбокомпресор тези два мотора със 150 и 170 (185 от Юли 2000) коня съответно притежават еластичност, каквато няма нито един продукт на съвременното двигателостроене с аналогичен обем. Повечето инженери са на мнение, че максимумът от мощност, който има смисъл при предно предаване, е около 215-220 к.с. Топверсията на 9-5 Aero разполага с 230, а от Август 2001 г. - 250 коня. Ако се вярва на тестовете, тази модификация превъзхожда в повечето режими на доускорение Porsche 911 turbo! През пролетта на миналата година Saab пък отново нажежи страстите с феноменалните 305 к.с., бълвани от същия 2.3-литров четирицилиндров двигател.

Кой е собственик на марката все пак се познава по допълненията към моторната гама. Освен двата наистина легендарни агрегата, 9-5-ицата се екипира с трилитров V6 от Opel Omega B, който шведите все пак не са се стърпели да "пипнат". Отличава се с извъредно култивиран и спокоен ход. Абсолютната новост за Saab обаче са двата дизелови двигателя - за първи път в историята на компанията, доставяни от Isuzu. Внедряването им бе отлагано на няколко пъти, заради неудовлетворението на шведските конструктори от параметрите и експлоатационните им характеристики. Оценки за дизеловите модификации в качеството им на автомобили-втора употреба не могат да се дадат. За сметка на това нравът на останалите агрегати е добре известен. Механичната им здравина не подлежи на съмнение. Според статистиките незначителен брой дефекти са показали само някои коли от първите две години на производството. Касае се за повреди на най-чувствителната част - турбокомпресора, отстранени в рамките на гаранцията.

Повече проблеми може да създаде сложната запалителна система Trionic, собствена разработка на Saab. Състои се в снабдяването на всяка свещ с индивидуална бобина. В редки случаи се стига до къси съединения, моторът започва да се дави от неотработената горивна смес и трябва незабавно да се загаси, за да се предотврати достигането й до катализатора. Друг проблем при 9-5-иците от 1997 и 1998 г. са течовете на масло от гарнитурите на двигателя и трансмисията - стара болест на всички Saab-и. Като цяло обаче, сериозни проблеми по силовата част са практически изключени.

За жалост огромната мощност под предния капак има и тъмна страна.

Ходовата част на 9-5 трябва да се прегледа основно преди покупка. Натоварванията върху предния мост са огромни и амортизацията му логично нараства с всеки изминат километър. Подложена на особено интензивно износване е  спирачната система която в повечето случаи се нуждае от сериозно обновяване. В случая зависимостта между степента на амортизация и мощността на избраната модификация е правопропорционална.

Колкото и противници на GM да има сред "саабаджиите", не може да се отрече, че с 9-5 шведите са останали верни на себе си. Флагманът от Тролхатан си остава едно от най-солидните предложения в горния сегмент на средния клас. Ако не друго, и най-ревностните борци за чистотата на шведската марка трудно ще отрекат, че американците внесоха поне един положителен момент в политиката на компанията - поддръжката на Saab вече не е само по силите на избрани.