ТЕСТДРАЙВ: Волво S40 / Volvo S40 (VS) - 1.8 16V (122 Hp)

Десетилетия наред марката Volvo се асоциира с груби, масивни и не особено елегантни пътни превозни средства. Ситуацията не се промени особено и през 90-те години на миналия век, когато шведите отвориха нова страница и започнаха поетапно да модернизират дизайна на возилата си. За нова ера в историята на марката се загвори чак през 1996 г., когато дебютира компактният седан S40. Почитателите на Volvo най-сетне получиха шанса да притежават автомобил със съвременна външност и динамичен дизайн, без да се налага да правят компромиси с легендарната здравина, надеждност и безопасност на шведската продукция. Въпреки това S40 не хвърли очакваната пазарна бомба. Хладният прием се дължеше до голяма степен на обстоятелството, че автомобилът всъщност не беше съвсем шведски. Поглед назад в историята на Volvo показва, че компактните модели на марката винаги са били дериват на други возила.

Още от 70-те, когато скандинавците за първи път хвърлят поглед към сегмента, най-малките представители на гамата им са чиста проба DAF. През 1975 г. Volvo дори купува холандската компания и просто сменя емблемите на автомобилите є. От тогава датира и сътрудничеството между "лалетата" и шведите, което продължава до ден-днешен. През 80-те компактните модели 440/460 имат доста конструктивни сходства с аналогичната продукция на Renault, но също се произвеждат в "Ниската земя". На NedCar, съвместното предприятие на Volvo и Mitsubishi, се падна честта да сглобява S40 в средата на 90-те.

Както неведнъж е ставало дума, холандците съвсем не са световна сила в автомобилостроенето. Качеството на автомобилите, произвеждани в NedCar, отстъпва на останалата продукция на Volvo и Mitsubishi. Тази неприятна зависимост засегна и S40 през първите години от кареирата на иначе добре замисления и грамотно конструиран седан. Подобно на много други съвременни разработки, шведите решиха да спестят средства и да се възползват от пратформения принцип, като поделят разходите по развойната дейност и агрегатната база на модела с японските си партньори. Резултатът бяха два автомобила, които мнозина смятат за технологични близнаци. Въпреки общата база обаче, Volvo S40 и Mitsubishi Carisma съвсем не са една и съща кола.

От около общо 5 000 части за всяко от возилата поне 4 000 са напълно различни за двата модела. 650 от останалите се правят само от шведите, а 350 - само от японците. За жалост разликите между S40 и Carisma приключват на конструктивно ниво. През първите две години от живота си и двата модела страдат от почти еднакви дефекти, което говори за пробиви в производствения процес.

Онова, което не може да се отрече на малкото Volvo още от дебюта му преди 11 години, са качествата на каросерията.

Освен че изглежда изненадващо хармонично не само по стандартите на шведската марка, а и в сравнение с повчето представители на нелеката конкуренция в класа, моделът радва окото дори като комби, което си е сензационна новина предвид традициите на Volvo в дизайна на универсалите. Забележки по прецизността на сглобката могат бъдат отправени само към автомобили от първите месеци на производството, след което всичко си идва на мястото. Както се полага на шведски автомобил, пък бил той и от Холандия, антикорозионната подготовка на купето е абсолютно безупречна и дори най-дребните следи от ръжда трябва да откажат потениалния купувач, защото говорят за удар и нескопосан и пестелив ремонт.

През 2000 г. Volvo подлага компактния си седан на кардинална модернизация. Тя почти не засяга външността, но "хардуерът" търпи сериозни промени като се започне от материалите в купето и се стигне до удължаването на базата (!) на автомобила с 12 мм. Макар постоянно да полагат доста усилия по отстраняването на недостатъците на интериора, шведите така и не успяват да достигнат стандартите на по-големите си модели. Салонът на произведените преди 2000 г. коли има навика да поскръцва, а и материалите отстъпват на използваните след модернизацията.

Истинско пиршество от двигатели се грижи да задоволи и най-претенциозните купувачи на S40/V40. Те могат да избират измежду седем бензинови и един дизелов агрегат, покриващи мощностен диапазон от 105 до подивелите 200 коня на топмодела Т4. Пак с принудително пълнене, но под ниско налягане се екипира и модификацията с не по-малко впечатляващите 160/163/165 к.с. Дори в атмосферния си вариант със 136/140 коня нейният 1.9-литров двигател се сочи за най-удачен като баланс между динамика и разход на гориво. Аналогични показатели притежава по-малкият мотор с обем 1 731 или 1 783 см3 (115 и 122 к.с. съответно). Той не бива да се бърка с 1.8-литровия GDi от Mitsubishi Carisma със същата мощност. Познава се по буквата "i", но всъщност разликите са доста по-чувствителни. Директното впръскване на горивната смес има несъмнени преимущества по отношение на разхода на гориво, но карпизничи доста с качеството на българския бензин и като всеки по-сложен агрегат показва повече дефекти. Най-малкият 1.6-литров двигател се препоръчва само за спокойни водачи.

Що се отнася до турбодизела с мощност 90, 95, 102 или 115 к.с., оценките са по-скоро положителни. Доставя го Renault, харчи малко и дъпна добре, но не може да се мери с бензиновите мотори, а и някак не пасва на динамичния облик на S40/V40. Пропуска масло от някои гарнитури, но това важи и за останалата гама, а проблемът рядко има сериозни последствия, което може да се каже и за трансмисиите.Далеч повече критики отнася ходовата част на компактното Volvo. Също както при Mitsubishi Carisma първите две години от производството са белязани от масови оплаквания от ресурса на предния мост, настройките на окачването и пътното поведение на автомобила. Шведските инженери работят неуморно по отстраняването на слабостите, а накрая явно им писва, защото през 2000 г. променят из основи характеристиките му, материалите, от които се изработват детайлите по ходовата част, и увеличават колеята с 16 мм за постигане на повече комфорт. В резултат от работата им колите, произведени след преработката, не само притежават много по-добри ходови качества, а и возят несравнимо по-добре.

С друг проблем обаче скандинавците са принудени да се справят по-рано. Бързото износване на спирачните дискове, характерно за по-ранните екземпляри, понякога води до чувствителен спад в ефективността на спирачната система което кара Volvo да вземе радикални мерки от страх да не бъде подкопана репутацията на марката в областта на безопасността. Целият възел е подложен на основна преработка през април 1997 г. и проблемът отпада. Неравномерното действие на ръчнака спирачка между двете задни колела обаче си остава на дневен ред до 2000 г.Тогава получава решение и един друг, малко неочакван за скандинавски автомобил недостатък - ниската ефективност на фаровете в режим на къси светлини. За щастие проблемите по елекрическата инсталация се изчерпват само с него. Във всеки случай 2000 г. се оказва преломна за S40/V40. Тогава малкото Volvo най-сетне успява да заслужи принадлежността си към прочутата марка. Автомобилите, произведени след това могат да бъдат препоръчани с чиста съвест, но пък и цените им са по-различни.