ТЕСТДРАЙВ: Деу Матиз / Daewoo Matiz (KLYA) - 0.8 i (52 Hp)

Кризата в азиатската икономика преди няколко години прекрои чувствително автомобилната промишленост. Имаше обаче и времена, в които Daewoo Motor бе стъпила здраво на краката си. След като завоюва приличен дял от вътрешния пазар, южнокорейската компания се зае енергично да усвоява непокътнатите простори на страните в Източна Европа и бившия Съветски съюз, където за рекордно кратки срокове беше изградена мрежа от представителства, дилъри и дори местни филиали за сглобка с висока степен на локализация на производството като в Полша и Узбекистан, например. След като оцениха пазарната ситуация и тенденциите за развитието й в тези страни, в които сред вносните марки господстваха напълно употребяваните возила, внасяни в огромни количества от Западна Европа, корейците решиха, че за успех в продажбите на нови автомобили трябва да предлагат или "голяма кола за малко пари", или "малка и още по-евтина". Субкомпактният сегмент им се видя най-привлекателен, защото в големите градове в постсъветската сфера на влияние вече бяха започнали да се задъхват от транспортни проблеми, за които инфраструктурата им не бе готова. От друга страна, покупката на съвременни и комфортни, но определено скъпи по стандартите на бившия социалистически лагер минита, не вървеше особено добре за японските и европейски модели. Ситуацията не се различаваше кой знае колко от самата Южна Корея с нейния бурен ръст на автомобилната промишленост и драконовски мита за вносните возила.

Инженерите на Daewoo не се втурнаха да измислят топлата вода при разработката на новото си супермини. За техническа и агрегатна база на модела бе взето провереното с времето Tico. Натрупаният опит с продажбите на това надеждно и непретенциозно, но определено грозновато автомобилче, подсказа на корейците да рискуват с дизайна. Външността на новака бе възложена на корифеите от ItalDesign. Така Matiz се сдоби с пропорции и симпатична муцунка, които се харесаха на европейците, но заслугата за това е изцяло италианска. Производството започна през 1998 г. в Корея, Полша и Узбекистан, а бум в продажбите бе отчетен от самото начало. Съчетанието от естетическо обаяние, миниатюрни размери и привлекателни цени подейства на купувачите и най-вече на нежните им половинки абсолютно безотказно. Matiz се превърна в любимец на много дами и зае достойно място като втори автомобил в гаража на доста семейства. Опити да се лансира моделът в Западна Европа също не липсваха. Там обаче минито се предлагаше в далеч по-богати комплектации с еърбегове и антиблокиращи системи. Въпреки нелошите потребителски качества и относително високото ниво на пасивна безопасност, оценено от EuroNCAP с три звезди, Matiz не потръгна. Вина за това носеше по-скоро слабият имидж на марката. Ето защо огромна част от екземплярите на вторичния пазар са закупени от България, а историята им до голяма степен може да се провери. Здравината и надеждността им зависи твърде слабо от страната, в която са произведени. В крайна сметка Matiz се явява първо стъпало в гамата и възможно най-опростеният начин за придвижване от една точка до друга. Това обяснява отсъствието на особено качествена антикорозионна защита на каросерията.



Без да страда от изявени слаби места, допълнителната є обработка със специализирани препарати против ръжда със сигурност не би навредила, независимо от предубеждението, че кола с такава цена не заслужава толкова скъпоструващи грижи.

Както може да се очаква от автомобил от такава категория и произход, качеството на материалите и сглобката в салона също не доставят много радост, за разлика от удачната архитектура на интериора и симпатичното оформление. Пластмасите са евтини и това им личи, а страничните шумове от арматурното табло, крепежа на седалките и декоративните облицовки са по-скоро правило, отколкото изключение. Matiz обаче си остава сред малцината представители на категорията, които се предлагат във вариант с пет врати. Това дава известно предимство в експлоатационен план, а и като всеки друг хечбек, корейското мини може да поеме изненадващо голямо за габаритите количество багаж с най-обикновено сгъване на задната седалка.

За съдържанието на моторния отсек на Matiz трудно може да се говори с термини като "силов агрегат". По адрес на бензиновите моторчета с които се оборудва моделът това понятие позволява само иронична употреба. Снизходителното отношение обаче няма място, когато стане дума за надеждността им. Както трицилиндровият 800-кубиков двигател, така и еднолитровият му четирицилиндров батко разполагат с огромен ресурс, за който свидетелстват постиженията на някои представители на предшественика Tico. Заслуга за тази здравина имат най-вече конструкторите на Suzuki, които разработват тези мотори за своето Alto през 80-те. Корейците обаче също заслужават похвала за качествената изработка.

Надеждността на двете моторчета се обяснява лесно с простотата на конструкцията и липсата на каквито и да било сложни електронни системи за управление. За да се повреди двигател с по два клапана на цилиндър, един разпределителен вал, ангренажен ремък с един обтегач, бобина на запалването и прост управляващ блок са нужни или немалко специални усилия, или абсолютно безхаберие в поддръжката, при което се пренебрегват елементарни правила за нормалната експлоатация.



Пределната простота на конструкцията има много положителни страни, но става причина и за единствения по-сериозен недостатък на Daewoo Matiz. Дребосъкът никак не може да се похвали със съразмерен разход на гориво. Седем литра на 100 км в града не изглеждат внушително, но не и за трицилиндров мотор с ходов обем под 800 см3. "Големият" двигател пък се справя охотно и с повече, особено ако бъде пришпорван между светофарите. Надеждите за намаляване на апетита извън града също са напразни. Челната площ на каросерията не е никак малка и предизвиква прилично съпротивление при движение с по-висока скорост. След отметката от 100 км/ч двигателят не само започва да вие жално, а и всячески се опитва да изравни разхода с този в града.

Daewoo Matiz се екипира с петстепенна механична скоростна кутия и автомат с четири предавки. Забавният момент се състои във факта, че автоматикът се монтира само на модификациите с малкия мотор. Въпреки тези странности, корейските конструктори са успели да подберат предавателните числа и в двата типа трансмисия изключително грамотно. Немалко собственици на далеч по-мощни и скъпи автомобили са били изненадвани неприятно от дребосъка на светофар. Вярно, след достигането на 60-70 км/ч двигателите на Matiz генерират доста повече шум, отколкото ускорение, но пък и моделът никога не е претендирал да бъде нещо повече от строго профилирана градска кола.

Възможните неприятности с механичните трансмисии не са много, но са неприятни. В припрения градски трафик, например, скъсаното жило на съединителя може да остави доста горчиви спомени, особено ако зад волана е дама. Същото важи за повредите на механизма за превключване на предавките. Автоматикът не поднася такива неприятни изненади. Достатъчно е да се сменя маслото в него в съответствие с изискванията за техническо обслужване. В противен случай възниква риск от повреда на лагерите на валовете.

Тест драйв:
Окачванет на Matiz трудно би събудило интерес с оригиналност на конструкцията. Купето носят макферсони отпред и полунезависима греда отзад. Предните носачи не се разглобяват и се продават само в комплект с втулките, което не е особено приятно за джоба. За сметка на това ходовата част на корейското мини издържа безропотно издевателствата на родните пътища и разполага с изненадващо висок ресурс.

Същото важи и за кормилната уредба. Тя е от реечен тип и страда от ниска чувствителност (четири оборота на волана от упор до упор). Липсата на хидравлика превръща маневрирането при ниска скорост в истинско предизвикателство за мускулатурата на ръцете, от което са ощетени най-вече дамите. Относно надеждността обаче рядко се чуват критики. Не така стои въпросът със спирачната система.

Освен че не са достатъчно ефективни, спирачките се износват бързо. Както всичко останало в конструкцията на Matiz, те са пределно прости, но неопитен водач лесно може да сбърка в по-сложна пътна ситуация заради високия център на тежестта и лекото купе. Упреци се чуват и по адрес на издръжливостта на маркучите и тръбопроводите.

Любителите на високи технологии често се шегуват, че количеството на електрически и електронни системи в Daewoo Matiz е напълно съпоставимо с това в средностатистическа прахосмукачка от средата на 90-те години на миналия век. Подобна простота обаче има своите преимущества, защото е невъзможно да се строши нещо, което отсъства. От онова пък, с което малкият кореец разполага, неизправности показва само датчикът за количеството на горивото. Daewoo обаче заменя дефектния детайл в рамките на гаранционния срок безплатно.

Matiz реализира на практика формулата "плащаш малко, караш много" по възможно най-красноречив начин. Изненадващо високата за автомобил с такава цена надеждност обяснява защо моделът се радва на такъв успех и продължава да се произвежда. Ако не бъде превръщан в "градско Ferrari" и не го товарят като пикап, може да служи дълго и вярно на собственика си. Симпатичният дизайн, който новите собственици на затъналия корейски концерн от GM се постараха да "разкрасят" при наследника Spark, все още привлича погледите, а и цените на употребяваните екземпляри са повече от достъпни.