ТЕСТДРАЙВ: Опел Агила / Opel Agila II - 1.2i MT (86 Hp)

Презирана от едни и аплодирана от други, глобализацията отдавна е факт. Преди седем години обаче европейският автомобилен пазар стана свидетел на може би най-странното й проявление. На Стария континент се появи първият микрован от 50-те години насам. Навремето първото и значително по-симпатично издание на FIАT Multipla и себеподобните му решаваха икономически проблеми. Надали обаче някой би могъл да предположи, че в зората на новия век Европа има нужда от такова возило. Не така мислеха босовете в General Motors, според които в идеята да пуснат на местния пазар Suzuki Wagon R+, но с емблемата на Opel, има хляб.

Япония е странно и най-вече тясно място. Заради чисто пространствените ограничения там са създадени строги правила за размера на автомобилите. С най-сериозни данъчни облекчения се ползват възможно най-малките превозни средства. На тях дължат съществуването си т.нар. "кей-карс" (коли-играчки). Първите от тях са създадени още след Втората световна война, продават се успешно и до днес. През 1993 г. един от лидерите в сегмента Suzuki пусна на пазара поредния си "кей-кар", но с подчертано еднообемен силует. Wagon R моментално се превърна в хит и започна да се произвежда по лиценз в почти цяла Азия. Пет години по-късно моделът претърпя модернизация, сдоби се с по-просторна каросерия и разширението Wide или "+" в завимост от конкректния пазар. Продажбите достигнаха такива размери, че дори конкурентът Mazda купи правата да го произвежда. Wagon R+се продава и Европа. От чисто маркетингови съображения обаче GM, които притежават част от Suzuki, настояха микрованът да се продава под по-популярна в Европа марка.

Така вкратце може да се припомни историята на Opel Agila. Нюанси, разбира се, не липсват. "Германската" версия на модела се произвежда в Гливице, Полша, докато Suzuki Wagon R+ се прави в Ежтергьом, Унгария. "Не по врат, а по шия", биха възразили скептиците и определено биха имали право, защото от началото на 2005-а близнаците се сглобяват на една поточна линия в Полша. Онова, в което биха сбъркали обаче, би било презрителното отношение към минито с вид на зле тапицирана табуретка.

Макар определено да изглежда смешно, Opel Agila разполага с качества, на които повечето европейски производители само могат да завиждат. Моделът показва чудеса от надеждност, при все че те могат да се обяснят с пределната му конструктивна простота. В крайна сметка, когато няма какво да се троши, то просто на се поврежда. Купувачите обаче явно ценят техническата безпроблемност повече от всичко, защото само преди две седмици Opel обяви официално дебюта на второто поколение Agila въпреки очевидното му вътрешнофирмено противопоставяне с по-претенциозната Meriva.

Най-малкият модел на рюселсхаймската марка демонстрира на практика защо каузата на антиглобалистите няма никакъв шанс. Оказва се, че в първото десетилетие на 21 век японците и европейците не се различават особено в изискванията си към автомобила. Колкото по-малък е, толкова по-добре за града. Данъчните ставки може и да нямат кой знае каква тежест върху портфейла, но пък защо трябва да се плаща повече на държавата? Ако пък колата не се троши, щастието става пълно. Съвкупността от тези черти гарантира на Agila минимално кратък престой по автокъщите и обявите за продажби.

Успехът на модела има своето логично обяснение. Според статистиките сред най-малките модели на вторичния пазар по-висока степен на надеждност показва единствено Audi A2. Agila дели второто място с Honda Logo и Toyota Yaris - нечувано за Opel постижение. Неочакваните изненади поднася и каросерията.

Макар да не изглежда особено елегантно, печели точки с учудващо грамотна сглобка и отлична антикорозионна защита. Ръжда се появява само по някои второстепенни заварки по пода като скобите на ауспухната система. Самият изпускателен тракт също не блести с кой знае каква издръжливост, но това се обяснява лесно с условията на градската експлоатация. Лаковото покритие също си го бива, а цвят металик автоматично увеличава цената на употребяваните екземпляри.



Agila впечатлява с качество на изпълнението и със салона

Скромните габарити и пипонестата външност често създават предубеждения към Agila. Всъщност дребосъкът предлага не по-малко пространство от Corsa и може да вози четирима възрастни при напълно приемливо ниво на комфорта. С 238 литра багажен обем пък не могат да се похвалят някои доста по-големи автомобили. Почитателите на лукса, естествено, трябва да забравят за този модел. За такава цена - толкова.Онова, което отличава иначе абсолютно идентичните Wagon R+ и Agila, са двигателите.

"Германската" версия на модела се оборудва само с мотори на Opel. както предполага ценовата ниша на модела, гамата от силови агрегати съвсем не е богата. За сметка на това обаче, както базовата версия с еднолитров двигател (58/60 к.с.), така и 1 200-кубиковата модификация (75 коня) нямат грешка. Теглят уверено дребосъка, идеални са за градски условия и харчат скромно. Понеже като степен на надежност и ресурс са напълно съпоставими, само по-ниският разход на гориво печели точки в полза на малкия мотор. С избора на бензинова моторизация обаче трудно може да се сбърка.За жалост не така стои въпросът с 1.3-литровия турбодизел. Този агрегат от ново поколение, разработен съвместно с FIAT, притежава изключителни експлоатационни параметри, но се оказва прекалено сложен и капризен по стандартите на Agila. Както при почти всеки модерен Common rail дефектират турбокомпресорът, горивопроводите му и помпата под високо налягане, придирчив е към качеството на нафтата и може да се повреди сериозно при загуба на охладителна течност.

За разлика от други модели на Opel обаче, протекли гарнитури на двигателя почти не се срещат. При достатъчно грижовно отношение от страна на собственика и спазване на сервизните интервали проблеми с механиката на практика са изключени и надеждността заслужава отлична оценка. Редки изключения прави само управляващата електроника в някои коли от първите две години на производството.

До май 2001-ва, когато Opel отстранява повечето констатирани детски болести на модела, магарии понягока прави имобилайзерът. В Рюселсхайм постоянно подобряват и запалителната система, от която преди това се чуват оплаквания. Във всеки случай според статистиките колите от 2002-ра насетне практически не показват слабости. Година по-късно Agila претъпрява фейслифт, който засяга и интериора. Материалите в него стават по-качествени и приятни за окото и ръката.

Заради ниското си теглото най-дребният Opel не се нуждае от ходова част с кой знае какъв ресурс. Моделът вози точно толкова комфортно, колкото предполага външността му, но пък окачването издържа доста в български условия. Единственото му по-слабо място са амортисьорите, но не защото не си вършат работата или изпускат. Просто при някои коли се наблюдава разлика в ефективността над 10% след навъртането на 50 000 км.

При надлежно попълвана сервизна книжка Agila може да се купува едва ли не на сляпо. Моделът показва толкова малко неизправности и се поддържа така лесно, че си струва всеки лев от иначе високата си цена на вторичния пазар.