ТЕСТДРАЙВ: Нисан Микра / Nissan Micra (K12) - 1.2 i 16V (80 Hp)

За четвърт век името Micra успя да се наложи като синоним на качество, надеждност и издръжливост в един твърде важен на европейския пазар сегмент. Най-малкият Nissan отдавна се произвежда в заводите на компанията в Съндърланд, Великорбитания, и въпреки недотам високата оценка, която по принцип получава английската сглобка на японски коли, все така се класира в челото на рейтингите за най-нисък процент дефекти. Така поне беше до 2003 г., когато на конвейерите се качи третата генерация на модела с вътрешнофирмен индекс К12 и имиджът на Micra изненадващо претърпя тежък удар.

От всепризнат отличник японското минито изведнъж се озова в компанията на някои от най-калпавите модели на пазара с 13.9 повреди на всеки 1 000 коли според данните на германския автомобилен клуб ADAC. При това анализът на въпросния рейтинг сочеше, че надеждността на Micra се влошава прогресивно, защото колите от 2003 г. показват по-малко дефекти от произведените през 2004-та. Толкова фрапиращ резултат накара дори немските специализирани издания да се усъмнят в иначе едва ли не свещените и неподлежащи на оспорване класации на авторитетната организация. Основания за колебания даваха отзивите на самите собственици на модела, според които Micra продължаваше да бъде все така качествено изработен, технически безпробемен и издръжлив автомобил. Такова противоречие трудно може да намери логично обяснение, освен да става дума за концентрация на единични коли с дефекти, които опорочават общото представяне на модела статистиките.



Подобно на предшественика си, Micra K12 е прекрасен градски автомобил, но съвсем не е лишен от недостатъци. Също както предходния модел, например, каросерията получава доста упреци за антикорозионната си подготовка. Ръждата има козметичен характер, но тревожи, когато се появява след едва две зими на открито. Иначе качеството на изработката е на най-високо равнище, сглобките не оставят място за критики, а неравномерни процепи между панелите говорят единствено за претърпяна катастрофа и непрофесионално възстановяване.

Micra K12 използва платформата на последното поколение Renault Clio. Това обяснява грамотния подбор на пропорции, оразмеряването на купето и наличието на френски дизели под предния капак. С това обаче приликите между двете минита приключват. Още с появата си през 2003 г. японският мъник предизвика бурни дискусии за новия стилистичен път, по който са поели дизайнерите на компанията. Предишните генерации на модела също бяха ориентирани предимно към дамската аудитория, но K12 буквално крещи "Аз съм женска кола". Дизайнът така или иначе опира до лични възприятия, докато във високите оценки за интериора на Micra няма как да се търси субективизъм. Освен че глези пътниците с отлична ергономия и премислена архитектура, качеството на изработката и използваните материали е почти безупречно. Всички коли от модела са екипирани с електрически усилител на волана, два еърбега, електрически стъкла, централно заключване с дистанционно управление, ABS с електронно разпределение на спирачното усилие, спирачен асистент и стерео със CD. В по-скъпите версии оборудването е наистина богато, но по-важното е, че независимо от модификацията салонът предгалага радващи глезотийки като жабката с обем цели 13 литра, "чекмеджето" под креслото на пасажера или плъзгащата се задна седалка, с която може да се регулира разстоянието за краката на пътниците за постигане на по-голям багажен обем или повече комфорт.

Почитателите на модела отдавна ценят една важна особеност на бензиновите двигатели.



Техният газоразпределителен механизъм се привежда в действие посредством верига, което гарантира не само повече сигурност за мотора, а и освобождава собственика от задължението да сменя ремъци, чието скъсване може да доведе до тежки последици. Micra K12 се възползва охотно от надеждността и механичната здравина на тези бензинови мотори. Най-малкият от тях е с работен обем 1 240 см3 и мощност 65 или 80 к.с. Дори това базово двигателче осигурява на японското мини достатъчно пъргавина и повратливост. Ако обаче колата ще се ползва не само в града, по-удачен избор би бил 1.4-литровият агрегат. Макар че номиналната му мощност не е кой знае колко по-висока (88 к.с.), въртящият момент си казва думата. През юни 2005 г. Micra се сдоби и със спортна мдификация, екипирана с 1.6-литров двигател със 110 коня, но тя със сигурност няма да се радва на широко търсене заради цената и прекалено тясната си профилираност.

Колкото препрепоръчителни са бензиновите версии на модела, толкова противоречиви оценки получава дизеловата моторизация на Renault. Модеринят Common rail с обем 1.5-литра и мощност 65, 68 или 82 к.с. дефектира значително по-често от японските мотори. Чувствителен е към качеството на горивото, а по горивопроводите нерядко се появяват течове. Газоразпределителният механизъм използва ремък, който рядко се къса, но може да създаде проблеми ако се разтегне. Повреди показва и турбокомпресорът. Като цяло дизеловите модификации страдат от недостатъците на новата технология и не са за предпочитане пред бензиновите, още повече, че версията с 65 к.с. определено става само за града.

Ако се обслужват по предписание (на 15 000 км), бензиновите двигатели на Micra дефектират изключително рядко. Застрашава ги единствено прегряването, което предвид липсата на термометър на приборното табло и навиците на по-голяма част от собствениците на модела лесно може да доведе до повреда на ганитурата на главата. В този смисъл би било благоразумно при покупка за всеки случай да се търсят следи от смесване на маслото с охладителната течност.

Също както при двигателите, колебания относно избора не бива да има и при трансмисиите но не толкова заради проблеми с надеждността, колкото поради мудността, на която четиристепенният автоматик обрича Micra.

Моделът наследява от Clio голяма част от електрическата система което може би обяснява проблемите по нея. Най-неприятният от тях се дължи на грешка в програмното осигуряване. Когато колата е в покой, софтуерът постоянно проверява дали всичко е изключено, но сам използва енергия. Понякога това коства пълно изтощаване на акумулатора, особено при автомобилите, които се ползва за кратки разстояния в града. Проблемът се решава с препрограмиране, но не имунизира срещу апетита на друг виновник за "падналия" акумулатор - серийният имобилайзер.
Каквито и дефекти да сочат статистиките на ADAC, Micra K12 категорично не спада към проблемните модели на вторичния пазар. Много от колите в България са купувани тук, което също дава известна сигурност. Стига, разбира се, все пак да се появят желаещи да се разделят с тях...