Публикуван: 2009-04-09 15:23

ТЕСТДРАЙВ: Джийп Вранглер / Jeep Wrangler II (TJ) - 2.4 i 16V (147 Hp)

Деветедесет и пет процента от съвременните всъдеходи по света произхождат от легендарния Willys. Този факт се повтаря толкова често, че вече не прави впечатление никому - независимо дали става дума за Land Rover, Toyota Land Cuirser, Nissan Patrol или УАЗ. Общо е и нарицателното название на този тип возила, макар че марката Jeep отдавна е регистрирана и съответно забранена за употреба от други производители. За истински наследник на машината, която изнася Втората световна война на гърба си, обаче може да претеднира само един автомобил. За изминалите 60 години този всъдеход носи различни емблеми, произвежда се от половин дузина компании и се сглобява в четирите краища на света, а от края на 1986 г. вече се нарича Wrangler. Въпреки че в сравнение с митичния си дядо изглежда по-скоро като кинозвезда, застанала редом с миньор, най-истинският Jeep си остава същият боец от класа. Американският всъдеход си има и армия от верни почитатели, а култовият му статус никога няма да позволи да стане демоде.

През 1996 г. Chrysler направи дългоочакван подарък на феновете на Wrangler. Джипът бе модернизиран умерено в технологично отношение, сдоби се с някои екстри, наложени като стандарт от времето, и - най-важното - върна си кръглите фарове. Американците са традиционалисти и правоъгълните светлини, наложени от модата на 80-те, не бяха приети особено добре от ортодоксалните почитатели на Jeep. Днес по същите причини много от тях критикуват замяната на ресорното окачване с пружинно и някак нарушения силует заради изместването на ветроупорното стъкло с десетина сантиметра напред в капака на двигателя. Макар да се сдоби с еърбегове, по-гладки форми и сгъваем гюрук обаче, Wrangler съвсем няма намерение да "сдава фронта" заради едното цивилизоване. Цените на употребяваните екземпляри не се подчиняват на никаква логика или правила. Нерядко джипки от първото поколение струват повече от далеч по-"пресните" си наследници, което показва нагледно колко малко значение има тук възрастта. Wrangler просто е култово возило и мераклиите да го притежават трябва да се подготвят за всички положителни и отрицателни последици от това. В едно обаче могат да са абсолютно сигурни. От всичко на света янките мразят най-много терористи-камиказдета и калпави коли. Ако даден модел се ползва с търсене на американския пазар, значи може да се купува почти на сляпо. В Щатите Wrangler и предшествениците му от сериите CJ вървят като топъл хляб вече шесто десетилетие - нека всеки сам си прави изводите.




Разбира се, функцоиналността на джипа клони към нула. За 73 на сто от собствениците на модела той е втора кола в гаража. Wrangler определено е автомобил за двама души, освен ако возещите се отзад не са йоги. Багажникът поема мизерните 300 литра, а возията спокойно може да се съпостави с тази на УАЗ, макар след замяната на ресорите с пружини джипът определено да се отнася по-щадящо с камъните в бъбреците. На пазара има поне тридесет всъдехода, чието оборудване, техническа рафинираност и икономичност превъзхождат Wrangler-а, но въпреки това каубоят си остава единствен. Той не разчита на сложни електроники, турбокомпресори или инжекциони с високо налягане и затова по него не се троши почти нищо. Класическата рама елиминира фактора ръжда и въпреки това каросерията има завидна подготовка против корозия. Wrangler и предшествениците му CJ открай време се произвеждат с открити купета с твърд или мек покрив. За дългите години на конвейера конструкцията е така усъвършенствана, че снемаемият покрив остава непромокаем дори в най-тежките условия на експлоатация, а от сглобките е изключено да се чуят паразитни шумове. Изработката е грубичка, но пък осигурява безбожна здравина - точно както се полага на един чистокръвен Jeep.




Както всеки друг култов автомобил, Wrangler изисква някои жертви, за да може да доставя истинска радост на собственика си. На първо място каубоят не обича какъв да е бензин, но хареса ли това, което му е сипано, става неудържим. Дори базовият четирицилиндров двигател с работен обем 2.5 литра рядко се задоволява с по-малко от 12-15 литра на 100 км. Неговите 118 к.с. се справят някак с тежкото шаси, но динамичните показатели определено не оправдават разхода. Истината се крие в шестцилиндровия четирилитров мотор, който превръща ръбатата джипка в хала, ускоряваща до стотака за по-малко от 10 секунди. В зависимост от версията, този двигател, разработен още през 60-те години от AMC, развива между 169 и 193 к.с. Не харчи кой знае колко повече от базовия агрегат (около 13-17 л), а разполага с ресурс на двигател за камион. Дърпа като ламя във всички режими и се износва значително по-малко заради липсата на екстремни натоварвания.

Двата мотора са абсолютно безпроблемни и изкарват минимум 300 000 км без нужда от капитален ремонт. Не изискват почти никакви грижи освен смяната на масло. Газоразпределителният механизъм се задвижва от практически вечна верига, а спорадичните "просълзявания" на някои гантирури и семеринги след порядъчен пробег са единствените проблеми, които спохождат собственика.




Не са никак много и забележките, които могат да се чуят по адрес на ходовата част на Wrangler. Първото поколение на модела спореше със Suzuki Samurai за титлата "Най-голям скокльо сред джиповете", но след 1996 г. каубоят определено получи по-комфортно окачване. То продължава да бъде зависимо (че как иначе?), но вече има значително по-дълъг ход и обира неравностите доста по-успешно. Нововъведенията обаче носят не само предимства, а и недостатъци. Внедряването на стабилизатори на напречната устойчивост в окачването и изобщо цялостното усложняване на конструкцията води до повече компоненти, подложени на износване. Стабилизиращите щанги отпред, например, понякога се нуждаят от замяна след едва 40 000 км, но като цяло за хронични болести е трудно да се говори.

Wrangler улеснява живота на собственика си също така с абсолютно безпроблемните трансмисии механични или автоматични, те са също толкова здрави, колкото всичко останало в този автомобил. Раздатъчната кутия Command Trac осигурява бездиференциално включване на предния мост и понижаващите предавки.

Това позволява движение с двойно предаване във всякакви условия без притеснения за вида на настилката или скоростта. С две думи - караш и не мислиш. Механиката е толкова добре премислена и качествена, че трябват наистина титанични усилия да бъде повредена.Макар и незначителни, повреди се срещат по електрическата инсталация.

Тя е може би единственият компонент в Jeep Wrangler, от чието качество има какво да се желае. Проблемите обикновено се дължат на корозирали конектори, заради които прекъсва захранването на показателни уреди по таблото или оксидират някои кабели. Диагностиката във фирмен сервиз обаче бързо локализира мястото на повредата.

Повечето собственици на Wrangler остават верни на марката Jeep, което недвусмислено говори за качествата на американската класика. Близо 70 на сто от тях споделят, че биха заменили каубоя си само за по-нов или за значително по-практичния Cherokee. Останалите пък търсят в други марки всичко онова, което Wrangler предоставя в изобилие - качество и удоволствие.



Галерия към новината:

КОМЕНТАРИ(0):
РЕГИСТРИРАЙ СЕ ЗА ДА ПИШЕШ КОМЕНТАРИ


  
  
  
  
  
  
  


Платена реклама

  АВТО НОВИНИ
Авточасти онлайн