Публикуван: 2009-05-17 17:10

ТЕСТДРАЙВ: Хонда Джаз / Honda Jazz - 1.4 (83 Hp)

Музикалното семейство на Honda има успешен представител във всички сегменти. Стане ли дума за композиторски термин, японците имат с какво да се похвалят както при компактните хечбекове, така и при спортните купета. Както във всяка фамилията обаче, изтърсакът често остава в сянката на прочутите си роднини. Това важи и за Jazz.Неимоверно популярен сред младежите в родината си, най-малкият модел на Honda никога не успя да спечели много почитатели в Европа. Вина за това носи както острата конкуренция в сегмента, така и твърде сходните потребителски параметри на "музикалното джудже" със Civic, когото много купувачи погрешно смятат за първо стъпало в моделната стълбица на японската компания.

Всъщност Jazz винаги е бил на сцената. Първото му издание се появява преди цели 40 години като вариант на разпространените само в Япония "кей-карс" с работен обем до 360 см3 и габарити на електрокар за хипермаркет. Българските фенове на Honda познават добре невъзможно грозния и също толкова здрав като механика модел от 1981-1985 г., но в повечето случаи напевното име на този автомобил предизвиква пълен с недоумение поглед.

В края на 90-те японците опитаха различен подход за засилване на позициите в субкомпактния сегмент. Върнаха газта на експериментите с дизайна, избраха ново име и дори се отказаха от любимите си високооборотни двигатели. Logo обаче се оказа пълен търговски провал и се среща толкова рядко по пътищата на Европа, че си струва човек да се снима с него ако го види някъде.



През 2002-ра Honda върна Jazz в гамата с нова надежда да хвърли конкуренцията в музиката. Този последен засега опит като че ли има по-осезаем успех. Така поне би трябвало да бъде, защото музикалният дребосък се продава значително по-добре от предшествениците си, а като качество на изработката и надеждност превъзхожда почти всички бестселъри в класа. Това го прави примамлива покупка за ловците на добри сделки, макар че се появява доста рядко на вторичния пазар.

Пет години след началото на продажбите впечатленията от модела могат да се смятат за меродавни. Същото важи за официалните статистики на техническите служби, според които Jazz заема шесто място по показателя надеждност в общата класация за всички автомобилни класове. Упреци към качеството на модела могат да се чуят много рядко и предимно по адрес на няколко доказано слаби места, което улеснява доста избора на употребяван екземпляр. Един от тези типични недостатъци за жалост връща Jazz в 80-те, когато първото му европейско издание измъчваше собствениците с кошмарната си антикорозионна подготовка.

Каросерията на все още актуалния модел, естествено, е защитена несравнимо по-добре срещу ръждата. Някогашната болест обаче не е излекувана напълно и повърхностни зачатъци на корозия могат да се забележат по някои шевове, което не е особено положителен атестат за петгодишен модел. В този смисъл инвестицията в допълнителна обработка против ръжда може да се смята за далновидна.

Иначе сглобката на Jazz заслужава много висока оценка. Изключително приятна изненада поднасят материалите в
салона
които по никакъв начин не се връзват с наложилите се представи за стандартите в субкомпактния клас. Интериорът е решен в типично японски стил - без дизайнерски излишества и ненужни напъни за оригиналничене, но извънредно качествено. Изработката, напасването и вниманието към детайла напомнят за возило от друга категория, а сглобката запазва качеството си дълги години.



В последните години клиентът се е изнежил и очаква богато оборудване дори от миниавтомобилите. Серийната екипировка на Jazz донякъде отговаря на тези изисквания и предлага четири еърбега и ABS. Климатик обаче се предлага само като опция, а с ESP могат да бъдат снабдени само модификациите с автоматичен безстепенен вариатор, за който ще стане дума малко по-нататък. В крайна сметка ако екстрите са водещ аргумент при избор на употребявано мини, Jazz трудно влиза в сметките.

Една от причините за неравностойната борба на малката Honda с конкуренция на европейска почва е липсата на дизелов двигател в гамата. Японците явно са решили, че толкова малък автомобил и без друго харчи малко, за да си правят труда да разработват нафтов мотор специално за модела. През 2002-ра Jazz дебютира с 1.4-литров бензинов агрегат с 83 к.с., допълнен близо две години по-късно от още едно 1 200 кубиково двигателче със 78 коня.

За уменията на инженерите на Honda да творят чудеса в моторната област се носят легенди, които в повечето случаи се оказват абсолютно истина. Jazz не прави изключение от тези традиции и може да се похвали с невероятно здрави, пъргави и темпераментни за ходовия си обем силови агрегати. Допълнителен плюс на двата мотора се явява задвижването на газоразпределителния веханизъм, за което се грижи верига, а не капризен гумено-метален ремък, който се нуждае от периодична смяна.Единственият недостатък на двата монтирани двигателя се свързва с разхода на гориво. Ако Jazz бъде "настъпен" както си трябва, апетитът им нараства неимоверно и понякога може да надхвърли 10 литра. Положението се утежнява при включен климатик и автоматик.

Именно безстепенният вариатор попада на челно място в иначе късия списък с недостатъци на малката Honda. Според статистиките на техническите служби дефекти са показали близо 20 на сто от тези трансмисии което позволява смело да се препоръча избягването му. Японската компания заменя повечето повредени вариатори в рамките на гаранционния срок, но при много голяма част от употребяваните екземпляри той е изтекъл, а нова скоростна кутия струва гилотиниращите 5 000 евро. В пълен контраст с автомата механичната трансмисия показва почти фантастична издръжливост и практически липсват данни за повреди.Принос към "шестиците" в бележника на Jazz има и шасито на модела. По-взискателните почитатели на френската школа биха го намразили тутакси заради твърдите настройки на окачването, но дори те биха признали, че по отношение на стабилността и манервеността във всякакви пътни условия малката Honda заслужава само похвали. Отгоре на всичко японците са се презастраховали, като са подсигурили на ходовата част много по-голям ресурс от нужното за автомобил с такива размери и маса. В резултат на това окачването на Jazz се справя безпроблемно дори със специалитетите на българските шосета.

Също толкова устойчива на износване е и спирачната система.

Нейните компоненти са оразмерени повече от адекватно за нуждите ан мъника. Спирачките са изключително ефективни и ако не беше склонността на задните барабани да акумулират мръсотия, която променя баланса на спирачното усилие, оценката също би била "отличен".

Далеч не всички харесват джаз и това е напълно разбираемо. Едноименният най-малък представител на Honda в Европа обаче си остава незаслужено пренебрегван. По отношение на качеството и надеждността японският дребосък слага в малкия си джоб доста по-популярни и добре продавани минита.



Галерия към новината:

КОМЕНТАРИ(0):
РЕГИСТРИРАЙ СЕ ЗА ДА ПИШЕШ КОМЕНТАРИ


  
  
  
  
  
  
  


Платена реклама

Авточасти онлайн